Тридесетата годишнина от смъртта на писателя нобелист Елиас Канети (25 юли 1905 г. - 14 август 1994 г.), отбелязвана днес, е от огромно значение. Причината е, че той поставя възбрана за издаване на непубликуваното му творчество за 30 години и сега тя ще бъде вдигната. Това каза в интервю председателят на международното дружество "Елиас Канети" в Русе проф. Пенка Ангелова.

Тя обясни, че предстои да бъдат разкрити последните непубликувани документи, записки, откъси от незавършени романи на твореца.

"Това интересува изключително много неговите издатели и ще има основен нов корпус от произведения, които ще бъдат отпечатани от Елиас Канети", каза още проф. Ангелова, която е и университетски преподавател. 

По думите й той е важен за нас, защото "не само е роден в България, в Русе, в Русчук през 1905 г., но защото залага много на образованието, което е

Кирилицата днес има много различно значение, каза австрийският учен доц. д-р Даниел Цийман. Той е един от участниците в международния форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“.

Аз съм историк и най-много ме впечатлява Средновековието и средновековната писменост в България, казва доц. Цийман. „Това е азбука, с която може по-лесно да се изпишат всички тези букви, за които гръцкият и латинският нямат достатъчно възможности“, смята той.

По думите му кирилицата със сигурност има връзка с религията и християнството, както и с идентичността. „От една страна, това е шрифт, на който днес пишем, но, от друга страна, е нещо, което стана национална идентичност за много страни, не само в България, а също в Сърбия, в Русия“, смята ученият.

Срещата му с България е случайна. „Когато зав

Читателят носи в себе си отговора на всеки въпрос, който го вълнува. Това каза писателят и минералог Иван Митев.

Според него животът на читателя се състои в хранене на неговия „Аз“. „Той търси съгласие със своето виждане за нещата. И независимо какво му разказваш – дали спомен от детството, приключенска история или футболен мач, ти трябва да го накараш неусетно да извърне поглед от видимото и да го насочи към дълбините на своята душевност. Това би трябвало да прави стойностната литература – да води по пътеката към неуловимото, изумителното, невероятното и вълшебното“, каза Митев. Разказите му „Тя ще дойде всеки миг“, „Апология на българо-американските отношения“ и „Виенски щрудел“ са публикувани в актуалния брой на списание „Съвременник“.

„Магията от общуването със „Съвременник“ усетих по време на следването си. Оттогава досега списанието поддържа изключително високо

„Не мога да напиша нещо, ако няма действителна случка. Всичките ми герои са действителни“. Думите са на писателя Йордан Вълчев (1924-1998). Днес отбелязваме 100 години от неговото рождение.

Авторът на книгите „Куциян“ и „Боеве“ е роден на 24 юни 1924 г. в Кула, Видинско. Учи в София, в класическия отдел на Първа софийска мъжка гимназия от 1938 до 1943 г. В гимназията сформира литературен кръжок и същевременно започва да сътрудничи с очерци и репортажи на периодичния печат – пише за Верди във видинския вестник „Литературен кръг“ (1939), за горските кооперации в Чепеларе във в. „Заря“ (1941), за говора в с. Българка – о-в Тасос във в. „Мир“ (1943). През 1949 г. завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. По-късно работи като чиновник в различни предприятия, а от 1957 г. е администратор на сп. „Славейче“.

ПИШЕ ПЪРВИЯ СИ РАЗКАЗ, ДОКАТО СЕ ВЪЗСТАН

Десетото издание на кампанията „Зелени библиотеки“ ще бъде открито на 27 юли в Северния парк в София. Това съобщават организаторите от Столичната библиотека.